confine

confine
{kən'fain}
I. 1. refl ограничавам се, придържам се (to към)
2. ограничавам (се) (to в)
3. държа в затвор, затварям
ограничавам (to в)
интернирам (to a place някъде)
to be CONFINEd to one's room/bed пазя стаята/леглото
to be CONFINEd (for space) живея натясно, притеснен съм
to CONFINE to barracks воен. лишавам от право на отпуск
4. ост. гранича (with, to, on с)
5. pass раждам
II. обик. pl граници, предели (и прен.), край
on/in the CONFINEs of the city накрай града, в покрайнините на града
the utmost CONFINEs of space най-далечното пространство
* * *
{kъn'fain} v 1. refl ограничавам се, придържам се (to към); 2(2) {'kъnfain} обик. pl граници, предели (и прен.); край; on/
* * *
придържам се; граница; затварям; заточавам; интернирам;
* * *
1. i. refl ограничавам се, придържам се (to към) 2. ii. обик. pl граници, предели (и прен.), край 3. on/in the confines of the city накрай града, в покрайнините на града 4. pass раждам 5. the utmost confines of space най-далечното пространство 6. to be confined (for space) живея натясно, притеснен съм 7. to be confined to one's room/bed пазя стаята/леглото 8. to confine to barracks воен. лишавам от право на отпуск 9. държа в затвор, затварям 10. интернирам (to a place някъде) 11. ограничавам (to в) 12. ограничавам (се) (to в) 13. ост. гранича (with, to, on с)
* * *
confine[kən´fain] I. v 1. refl ограничавам се, придържам се (to към); 2. ограничавам (се) (to в); in the Middle Ages education was largely \confineed to training the clergy през Средновековието образованието е привилегия на духовенството; 3. държа в затвор; затварям (in в); ограничавам някого (to в); to be \confined to o.'s room (bed) пазя стаята (леглото); to \confine to barracks воен. наказвам с лишаване от право да напуска казармата (от право на отпуск); to be \confined (for space) притеснен съм, живея натясно; 4. боледувам; I have been \confined for three weeks by gout три седмици лежах с подагра; 5. заточавам, интернирам; 6. ост. гранича (with, to, on с); II.[´kɔnfain] n обикн. pl 1. граници, предели; край; най-отдалечен край; a sort of tragedy that lies within the \confines of farce трагедия, която прилича на фарс; at the extreme \confine of the earth в най-отдалечените краища на земята; the utmost \confine of space най-далечното пространство; 2. ограничения, рамка, граници; I can't stand the \confines of marriage не понасям ограниченията, които бракът налага.

English-Bulgarian dictionary. 2013.

Игры ⚽ Нужна курсовая?
Synonyms:
, , , / , , / , , / , , ,


Look at other dictionaries:

  • confiné — confiné, ée [ kɔ̃fine ] adj. • de confiner 1 ♦ Enfermé. Vivre confiné chez soi. 2 ♦ (1842) Air confiné, non renouvelé. ⇒ renfermé. Atmosphère confinée. confiné, ée adj. d1./d Enfermé. Un malade confiné dans sa chambre. Fig. Un esprit confiné dans …   Encyclopédie Universelle

  • confine — con·fine vt con·fined, con·fin·ing: to hold within a location; specif: imprison Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. confine …   Law dictionary

  • Confine — Country …   Wikipedia

  • confiné — confiné, ée (kon fi né, née) part. passé. Relégué. Confiné dans un lieu solitaire. •   Obscurément confiné au fond de sa province, D ALEMB. Éloges, Trublet …   Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré

  • Confine — Con fine (? or ?); 277), v. i. To have a common boundary; to border; to lie contiguous; to touch; followed by on or with. [Obs.] [1913 Webster] Where your gloomy bounds Confine with heaven. Milton. [1913 Webster] Bewixt heaven and earth and skies …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Confine — Con fine, n. 1. Common boundary; border; limit; used chiefly in the plural. [1913 Webster] Events that came to pass within the confines of Judea. Locke. [1913 Webster] And now in little space The confines met of empyrean heaven, And of this world …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Confine — Con*fine (k[o^]n*f[imac]n ), v. t. [imp. & p. p. {Confined}; p. pr. & vb. n. {Confining}.] [F. confiner to border upon, LL. confinare to set bounds to; con + finis boundary, end. See {Final}, {Finish}.] To restrain within limits; to restrict; to… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • confine — s.m. [dal lat. confine, neutro dell agg. confinis confinante ]. 1. (geogr.) [linea che delimita un territorio o un terreno da un altro] ▶◀ delimitazione, demarcazione, limite, termine, [di regione geografica o di stato] frontiera. 2. (estens.)… …   Enciclopedia Italiana

  • confine — (n.) c.1400, boundary, limit (usually as confines), from O.Fr. confins boundaries, from M.L. confines, from L. confinium (pl. confinia) boundary, limit, from confine, neut. of confinis bordering on, having the same boundaries, from com with (see… …   Etymology dictionary

  • confine — vb circumscribe, *limit, restrict Analogous words: bind, *tie: *restrain, curb, inhibit, check: *hamper, trammel, fetter, shackle, hog tie, manacle: *imprison, incarcerate, immure, intern, jail confine n bound, * …   New Dictionary of Synonyms

  • confine — ► VERB 1) (confine to) restrict (someone or something) within certain limits of (space, scope, or time). 2) (be confined to) be unable to leave (one s bed, home, etc.) due to illness or disability. 3) (be confined) dated (of a woman) remain in… …   English terms dictionary

Share the article and excerpts

Direct link
… Do a right-click on the link above
and select “Copy Link”